Как се развива чувството за хумор
Смеха и усмивката са важни елементи от междуличностното общуване, които се наблюдават у децата още в съвсем ранна възраст.
Всяка майка с умиление си спомня за първите усмивки на бебето, понякога още в родилното. В тази така крехка възраст усмивката се дължи най-вече на пълно с мляко стомахче и на топлината на мама.
Това е т.нар физиологична усмивка. Бебето още не знае какво е смях и хумор, но е доволно от живота и това му е достатъчно.
Към четвъртия месец бебето реагира със смях, ако го погъделичкате леко. Различни мимики, като смигане или изненадващи звуци също могат да го накарат да се засмее.
През 8-9 месец любима игра на всички деца е да им правите „куку“. Скрийте се зад нещо, дори зад собствените си длани, покажете се внезапно и кажете „куку“.
Това със сигурност ще предизвика смях у детето и колкото повече го правите, то толкова по-силно ще се смее.
Получава се така, защото то се радва, че вие наистина сте там, както то е предполагало, а не сте изчезнали.
То започва да разбира, че нещата продължават да съществуват дори когато не ги вижда.
Малко след първата годинка детето започва да се смее на неочаквано поведение от ваша страна – да си сложите неговата шапка или да тръгнете на четири крака.
За да проверите дали то е стигнало до този етап, може да му покажете снимка на коте и да кажете „Виж какво куче“. Ако детенцето се засмее, значи е разбрало, че това е игра.
Ако ви погледне озадачено, значи все още учи кое как се казва и трябва да наричате нещата с истинските им имена още известно време.
Към 1,5 годишна възраст, човечето започва да имитира поведението на възрастните – храни си куклата, облича мечето.
След като усвои елементарните жестове, малкото човече започва да си измисля нови, неочаквани приложения на предметите – дистанционното става телефонна слушалка, а дезодорантът – микрофон.
Така се заражда чувството за хумор – да представиш нормална ситуация по особен начин.
Около навършването на двегодишна възраст детето е по-умело в употребата на думи. Всъщност дори дава нови имена на предметите. Това специалистите определят като втори етап на чувството за хумор.
На 3 и половина можете да играете с детето си на играта „Ще е смешно, ако…“. В тази игра свързвате две неща или положения, които нямат общо едно с друго, за да създадете комичен ефект.
Например „Ще е смешно, ако кучетата можеха да говорят“ или „Ще е смешно, ако бяхме малки като мишлета“.
Редувайте се с детето си и в измислянето на небивалици като торта от пържени картофи или супа от сладолед.
Това, което прави ситуациите смешни, е обръщането на нормалния вид и ход на нещата с главата надолу.
И в крайна сметка – за какво служи чувството за хумор.
Възможността да се смеем ни позволява да виждаме живота от добрата страна, да намаляваме чувството на драматичност на дадени ситуации, помага ни да се справяме по-лесно с трудностите.
Създадем ли умението да вижда нещата от смешната страна у детето си, ще му дадем възможност да изразява чувствата си чрез смеха, а не чрез агресията.
Освен това смехът намалява стреса от непознатите ситуации, а вашето дете се сблъсква с много такива.
Например, вместо да се ядоса, че не може да си обуе обувките правилно, детенце, свикнало да се забавлява, би могло да каже „Мамо, краката ми са пораснали през нощта“. Впрочем, вие също можете по този начин да заместите критиката към детето си, когато не е успяло да свърши нещо както трябва.
Да се смеете заедно с детето и да го научите да приема с усмивка предизвикателствата, означава да му дадете коз, който ще му служи цял живот.