Когато детето казва „НЕ“

Всички искаме децата да са „послушни“. С други думи, да ни слушат за всичко, да се съгласяват с всичко, което искаме от тях и никога да не ни противоречат.

Това обаче е невъзможно. И ненужно. В крайна сметка децата ни са бъдещи хора, и като такива трябва да знаят да отстояват мнението си, да се борят за желанията си и да постигат с упорство това, което искат.

Усвояването на тези толкова важни умения, които де факто ни определят като отделни личности, започва още в най-ранна възраст.

Още на 2-3 годишна възраст, когато е достатъчно пораснало, за да разбира какво му се говори, детенцето започва да утвърждава себе си като отделна от мама личност.

Точно тогава започва и най-яростно да казва „не“, сякаш на всичко, което майката предложи.

Комуникацията в този период се превръща в голямо предизвикателство и родителите трябва да се запасят с голямо търпение, за да излязат от периода на „не“-то с пораснало и самоуверено детенце, но не и с разклатени нерви.

Най-важното, което трябва да запомните е, че това е много важен етап от развитието на детето ви.

Също както се грижехте за него докато му растяха зъбки и се опитвахте всякак да му облекчите страданията, така и сега трябва да подходите с много спокойствие, такт и мъничко родителска хитрост.

Уважавайте желанията на детето си е второто важно нещо, към което е хубаво да се придържате.

То може да е малко, но все пак е човече със свои собствени желания.

Въпрос на ваша преценка е да решите какво ще му разрешавате, но е хубаво то да се чувства значимо и уважавано.

Ако иска да си облече зелената блузка, нека си я облече, нищо, че не си подхожда с цвета на панталончето.

Разбира се, има желания, които не може да изпълните – тези, които застрашават живота и здравето на детето или противоречат на наложените в дома ви правила.

Тогава можете да прибегнете до друга хитрост. Да поискате мнението на детето си, но всъщност да не му давате да избира истински.

Например, не го питайте дали иска да яде, защото много вероятно е да каже не. По-добре го питайте в кой цвят чиния иска да яде. Така самото ядене не подлежи на коментар, а изборът на детето се насочва в друга посока – към цвета на чинийките.

Както виждате, въпросът е формулиран така, че да не дава възможност за отговор с да или не. Като цяло е хубаво така да задавате всички въпроси на детето си или поне когато е възможно.

Другото важно нещо е да обяснявате на децата си защо ги карате да правят нещо. Но да обяснявате наистина, а не с дежурните фрази „Защото така“ и „Защото аз ти казвам“. Така не се налага авторитет, така се заражда агресия.

Не го заливайте и с порой от думи. Децата разбират кратките команди, изразени ясно. И не крещете, това само ще влоши нещата.