Мамо, защо?
Тригодишните се превръщат в защотковци и поставят на изпитание знанията и нервите ни. Вижте как да се справите
Мамо, защо ме обичаш? Защо има зима? Защо слънцето залязва? Защо птичките летят, а костенурките не могат? Защо не се яде пръст?
Децата задават въпросите си със 10 защо в секунда. Ето защо:
Първите детски въпроси се появяват в мига, в който детето започне добре да борави с езика. В началото е колебливо, но с времето питанията му стават все по-завъртяни.
Очаквайте да ви задава въпроси, на които вие трябва да давате истински отговори. „Защото така“ не върши никаква работа, да знаете.
Децата питат, защото само така си създават представа за света, в който живеят, само така се изграждат като личности.
Те виждат, че отношенията между хората и ежедневието ни се подчинява на някакви закони, непознати за него и чрез своите защо се опитва да ги разбере и само да ги прилага по-добре.
Като отговаряте правилно на неговите „защо“, то ше провери и собствените си способности за анализиране и ориентиране в ситуация. Вие сте неговия ментор, учител и Главен обяснител на света.
Когато приливът на Защо започне, слушайте внимателно и преценявайте добре. Има въпроси, на които не е нужно да задълбавате в отговора, но в други ситуации ще има нужда от повече обяснение.
Като цяло, въпросите, свързани с ежедневието и вещите търпят и по-лековати отговори, но не и когато стане въпрос за емоционални неща като раздяла, скарване, измама или друго от отношенията между хората, което е впечатлило детето.
Ако в момента сте заети или поради друга причина не можете да отговорите на детето си, не му се карайте с типичното „Стига пита за всичко“, а му обяснете, че ще можете да отговорите на всичките му върпси, но след малко.
И наистина го направете.
Пригответе се и за неудобните въпроси, особено когато сте навън, сред хора. Може да се случи детето да ви засрами пред някого с неподходящ въпрос, като например „Мамо, защо този мъж е черен, а тази жена ходи толкова смешно“.
Не му се карайте и не му казвайте „тихо“, защото то няма да разбере къде е сбъркало. Обяснете му нормално за разликите между хората и чак след това му кажете, че не е прилично да се обсъждат другите хора на висок глас.
Не спестявайте отговорите на сериозните въпроси, особено тези, които го засягат пряко. Ако ще ходи на лекар, ако трябва да се местите, ако ще пътувате- отговаряйте на всички въпроси, защото така ще го успокоите.
Ако в семейството ви се случи сериозно нещо, не се колебайте да се посъветвате с психолог и ли поне с подходяща литература по темата как да обясните на детето си случващото се.
Не лъжете детето си, не го баламосвайте с измишльотини, не му се смейте и не го пренебрегвайте.
Това са простите правила за изграждане на интелигентно и уверено в себе си същество – вашето дете.