Ранни маркери за затруднения с четенето и писането

Пътят на четенето

Към края на първата година бебетата започват целенасочено да хващат и манипулират  различни предмети, в техния свят навлизат книгите и средствата за писане. Родителите подготвят децата за отношението им към книгите. Бебетата между 8 и 12 месеца, чиито родители им четат редовно, показват познания за разлистването на страниците и отношение към кориците на книгите. Това тяхно поведение се придружава с бърборене.

След 2-годишна възраст децата са в състояние да различават текста от илюстрациите в детските книжки, както и да разпознават отделни буквени сегменти и по-късно да осъзнават връзката между фонемата и нейното графично обозначение. Децата, на които често се чете, започват да продуцират ключови фрази или по-дълги отрязъци, специфични за определени книги. В края на този период много деца описват действията, изобразени на илюстрациите, и участват в диалози с пресъздаване на репликите и тембровите характеристики на героите. Споделеното четене на книги улеснява развитието на езика, а по-късното подпомага конвенционалното четене и усвояването на правописа.

Между 3- и 4-годишна възраст има навлизане в писането чрез драсканици на произволни линии и подобни на букви форми. Тогава е началото на идентифициране на характерни звукове в рамките на думите, научаването на имената на буквите и метаезикови понятия (буква, пиша, чета, названия на езици). В тази възраст децата „четат“ любимите си книги, имитирайки възрастните, което е преход към конвенционалното четене.

 

Шест маркера за раннни умения за грамотност

  • Познаването на азбуката: познаване на имената на звуковете, свързани със съответните печатни букви;
  • Фонологично осъзнаване: способността да се откриват, манипулират и анализират акустичните аспекти на говоримия език (включително възможността да се разграничават различните равнища: думи, срички или фонеми);
  • Бързото автоматично назоваване на букви или цифри: способността бързо да назовават поредици от произволно написани букви или цифри;
  • Бързото автоматично назоваване на обекти или цветове: способността бързо да изговори поредица от повтарящи се на случаен принцип обекти (например “кола”, “дърво”, “къща”, “човек”) или цветове;
  • Осъзнаване на същността на писането или писането на имена: способността да се пишат отделни графеми и собственото име;
  • Краткосрочна фонологична памет: способността да се запомня устно представена информация за кратък период от време.

Пет ранни умения за постигане на грамотност

  • Концепцията за писането (напр. проследяването отляво-дясно и отгоре-надолу) и такива, свързани с писмени източници (корица на книга, автор, текст и др.);
  • Знания за писането: комбинация от елементи на познаването на азбуката, концепцията за писането и началното декодиране;
  • Готовност за четене: комбинация от познаването на азбуката, концепцията за писмен материал, речника, фонологичната памет и фонологичното осъзнаване;
  • Говоримият език: способността да се продуцира или разбира говоримия език, включително речниковият фонд и граматиката;
  • Зрителната преработка: способността да съотнасят или да дискриминират визуално представени символи.

Групови и индивидуални рискови фактори

Груповите рискови фактори са:

  • нередовното посещение на училище/ детска градина;
  • ограничени интереси на семейството;
  • ограничено владеене на официалния говорим език и използването на диалект.

Индивидуалните рискови фактори са:

  • родител с история на трудности при четене;
  • ограничения в познавателната сфера;
  • липсата на възрастово адекватни умения във фонологичното осъзнаване и/или способността за назоваване;
  • общата езикова способност;
  • слухови увреждания;
  • наличие на първична медицинска диагноза – проблемите при четенето се появяват като вторичен симптом.

Как да стимулираме развитието на четенето и писането?

Запознаване с писмен материал

  • Познава написани приказки
  • Познава частите на книга
  • Прави предположения, базирани на илюстрации или части от приказка
  • Познава посоката, в която се чете нещо написано
  • Предполага информация от текст, осъзнавайки общата структура
  • Слуша и запомня прочетена приказката
  • Детето пита, когато не знае значението на дума
  • Подходящи игри за развитие: Образователен таблет за приказки, Ipen разказвач на приказки

Сричково осъзнаване

  • Може да преброи сричките на произнесена дума
  • Идентифицира различната сричка
  • Елиминиране на сричка от дадена дума
  • Свързване на думи, които завършват по еднакъв начин /римуват се/
  • Подходящи игри за развитие: Кажи ми рими, Играй-познай

Фонемно осъзнаване

  • Идентифицира началния звук на дума
  • Слива зададени фонеми, за да образува дума
  • Сегментира фонемите, от които се състои дума
  • Идентифицира крайния звук на дума
  • Елиминиране на фонема от дадена дума

Осъзнаване на писмената система

Автор: Катерина Щерева е доктор по логопедия и доцент в СУ„ СвКлимент Охридски”. Тя е взела участие в редица научни конференциисеминари и конгресиИма публикации в известни български и международни изданияНаучните й интереси са насочени към ранната диагностика и терапия на детското говорно и езиково развитие и превенция на дислексия

Източник:  www.parentacademy.bg

Contact us